Как се казва сбогом на онзи, когото още обичаш? Този, който те убива всеки ден и го знаеш... 


Всичко започна преди повече от петнадесет години. Глупаво, твръде чувствително дете и един Мръсник... Вонята му се носеше от устните на всички мои приятелки... И знаех, че е убиец. И знаех, че няма измъкване... И се подхълзнах... Сама отидох... 

Знае всичко за мене... 

Звъня му когато съм изнервена, сама, обидена, слаба... И винаги е там. Стотици нощи обвити в дим. 

Кашлям! Боли ме! И продължавам да се връщам! 
Плащам си! Мама му стара, ПЛАЩАМ СИ! 

Ако имам изобр между него и каквото и да е друго АЗ ГО ИЗБИРАМ! И си ПЛАЩАМ за него. Да ми държи ръката и да ме залъгва, че не съм сама във вонята. И в болката. 

Станал е част от мен. Не си спомням коя и каква съм без него. Не знам какво да правя. Търся го в тълпата. Тръгвам си, но си оставям вратичка, че е за малко, че все някога мога пак да му се обадя, че пак ще се срещнем... 

Работя с жени, жертви на насилие. Чудела съм се как избират един мъж пред живота, пред себе си, пред децата си... Излизам от срещата и паля цигара. Да му разкажа колко е тъжно. Идиотка! 

Разбрах, че съм зависима много отдавна. Продавам си дните, за да не ме боли временно. Около три минути... На всеки час... За да имам извинение да избягам от живота си... 

Сега, когато седя на прага знам, че няма да се измъкна никога. Винаги ще е крачка зад мен. Винаги ще ме очаква. Винаги ще е наблизо. Вечно млад, свободен дим, отрова за душата...

На моето чело времето ще пише безпощадно и тленната плът ще ме предаде, но тази жигосана, проклета любов ще ме следва като сянка до края. 

Докато не успявам да дишам и се очиствам, клетка по клетка, от неговото присъствие, ще знам, че аз го избрах, платих го, вдишах го, а сега избирам да си отида... Избирам себе си...

Направо невероятно, освен всичко друго…